Israel Shamir

Ideas that will Derail the descent to Barbarity

Висшите свещеници на Цион и умелите проповедници

http://www.rense.com/general32/elders.htm

(See also: http://www.israelshamir.net/english/)

 

Израел Шамир е израелски журналист, живеещ в Яфа. Статиите му се намират наwww.israelshamir.net

 

“Най-новата дискусия, включваща арабския свят, е предизвикана от телевизионна програма “Ездачът без кон”, пусната в ефир по няколко арабски сателитни канала в сряда, 5 ноември: първият ден на свещения празник Рамадан. Причината за спора е, че програмата е частично базирана на “Протоколите на Висшите свещеници на Цион”, старият фалшификат, произхождащ от Царска Русия” – пише Qais S. Saleh, бизнес консултант от Рамала, на иначе чудесния сайт “Каунтър Пънч” (1). Както може да се очаква, Saleh осъжда програмата и предупреждава палестинците и арабите да стоят настрани от лошия стар вълк на антисемитизма или, както той се изразява, от “тенденцията към внос на антисемитски фанатизъм”.

Възгледът на Saleh съвпада с този на Майкъл Хофман, на чийто сайт могат да се намерят самите Протоколи. Хофман смята, че арабите нямат нужда от внос на антисемитски аргументи от стари и несигурни източници, след като имат на разположение настоящ местен източник в действие по 24 часа на денонощие: фактическото поведение на еврейската държава и еврейските й граждани. То е много по-убедително, счита той, от разни стари приказки.

Въпреки тези аргументи Протоколите са все още с нас и все още занимават умовете. Напоследък водещият италиански писател и мислител Умберто Еко добави своето мнение по въпроса на страниците на “Гардиън” (2). Еко “обяснява” широко разпространеното отношение към евреите така: “Те се занимават с търговия и лихварство – оттук ненавистта към тях като “интелектуалци”.

Според моето ограничено знание, не интелектуалците, а банкерите и финансовите акули дават пари на заем, а истинските интелектуалци се отнасят към това тяхно занимание с отврата. Вероятно Еко има своя собствено определение за “интелектуалец”. Във връзка с Протоколите той прави следното заключение: “Известните с лошата си слава “Протоколи на Висшите Свещеници на Цион” са преработка на сериен белетристичен материал, който сам доказва собствената си ненадеждност поради факта, че е повече от невероятно “лошите” да разкриват целите си така безсрамно и безочливо.”

Човек може да игнорира бизнес-консултанта от Рамала, но Умберто Еко би трябвало да забележи, че дефиницията му приляга и на някои други книги – например, “Гаргантюа и Пантагрюел”, една още по-стара фалшификация с претенции за истинска хроника на Семейството на Гигантите, построена върху “сериен белетристичен материал”. “Дон Кихот”, “Пикуик Клъб”, “1984” на Оруел – всички тези книги “претендират”, че описват истински случки в същата степен. Те са “фалшификати”, тъй като авторството им се приписва на някой друг: “Дон Кихот” – на Sid Ahmed Benengeli [3], а “Гаргантюа” – на Maitre Alcofribas Nasier[4].

“Протоколите на Висшите свещеници на Цион” могат да бъдат най-добре определени като “псевдо-епиграфика”, а не като “фалшификат”. Те принадлежат към същата категория, към която принадлежи и “Писмото на Президент Клинтън до Мубарак” от Томас Фридман. В края на краищата, псевдо-епиграфичният жанр е стар и на почит. Дори още по-добре е да разглеждаме “Протоколите” като политически памфлет.

В това есе ще се опитаме да установим защо “Протоколите” отказват упорито да се укротят и умрат, посипани с пепелта на времето. Ще стоим настрани от обикновения въпрос “кой ги написа”. Истинският им автор остава неизвестен и е трудно да си представим този човек, тъй като “Протоколите” са литературен палимпсест*. В миналото съчинителят често е писал своето произведение върху къс стар пергамент, от който предварително е отстранил предишния текст. Той не винаги е успявал да изтрие този текст напълно и читателят има възможност да се наслаждава едновременно на преплетена версия от “Златното магаре” и “Фиорети” от Свети Франциск. В “Протоколите има слоеве от стари и дори още по-стари писания, което прави търсенето на истинския автор безполезно. Всеки текст трябва да се разглежда и оценява на базата на собствената си стойност, без да се обръща внимание на въпроса за авторството. Въпреки че според Jorge Luis Borges авторът е важна част от текста. Наистина, ако имахме доказателства, че “Протоколите” са действителни копия от съвещанията на някакви еврейски елити, щяхме да разполагаме с отговор за минути. Но “Протоколите” са публикувани в края на 19-ия и началото на 20-ия век като случайно “открити” – като апокрифни. Те веднага се  превръщат в бестселър и остават такива до ден-днешен – въпреки че в някои страни (например в бившия Съветски съюз) простото притежание на текста беше сурово наказуемо.

Анонимният автор на “Протоколите” описва забележителен план за тотална реконструкция на обществото, създаване на нова олигархия и подчиняване на милиони. Крайният продукт не е по-различен от този, описан в сравнително съвременно произведение, например, ”Желязната пета” на Джак Лондон, големия радикал от Оукланд, Калифорния. Лондон обаче очакваше суров сблъсък, докато Методът на Анонимния за подчиняване на хората криволичи през манипулации, достойни за един Макиавели, и контрол над ума а ла “1984” на Оруел. (Връзката на Оруел с “Протоколите” е още по-забележителна поради факта, че е рядко забелязвана.)

Трудността на “Протоколите” се поражда от странния дисонанс между грубия език и дълбочината на социалната и религиозна мисъл. Те са грубо, пародийно представяне на сатанински, рафиниран и добре премислен план, пише носителят на Нобелова награда Александър Солженицин (5) в своя анализ на “Протоколите”, написан през 1966 год., но публикуван едва през 2001 год.

Цитат:

“Протоколите” са чернова на социална система. Проектът е много над възможностите на средна интелигентност, включително и тази на издателя им. Говорим за динамичен процес, състоящ се от два етапа: първо, етап на дестабилизиране, увеличаващо свободата, и либерализъм, завършващ със социален катаклизъм, а на втория етап се преминава към ново йерархично преструктуриране на обществото. Този проект е по-сложен и от атомна бомба. Той трябва да е откраднат и изкривен план, създаден от гениален ум. Отблъскващият им стил на долна антисемитска брошура (както се възприема международно) прикрива успешно мощната сила на мисълта и прозрението”

 

Солженицин забелязва ясно грешките в Протоколите.

 

“Демонстрират стил на отблъскваща листовка, мощната линия на мисълта е начупена и фрагментирана, премесена с вонящи заклинания и психологически грешки. Описаната система не е задължително свързана с евреите; тя може да е чисто масонска или нещо друго; силният антисемитски поток не е органична част от проекта.”

 

Солженицин прави текстуален експеримент: отстранява думите “евреи”, “гои”и “конспирация” и открива много тревожни идеи. Той прави следното заключение:

 

“Текстът показва впечатляващо прозрение за двете социални системи – западната и съветската. Допустимо е един добър мислител да прозре развитието на Запада през 1901 год., но как би могъл да стори същото за съветското бъдеще?”

 

Солженицин намира кураж да се изправи срещу съветския режим, осмелява се да напише и издаде монументалния “ Архипелаг Гулаг”, една присъда на репресиите му, но не посмява да публикува изследването си върху Протоколите, а поставя условие да бъде издадено само след смъртта му. То беше публикувано против волята му в много малък брой копия през 2001 год.

Нека да следваме мисълта на Солженицин и да се вгледаме  в кристалната топка на Протоколите, като временно оставим настрани “еврейската линия” и се съсредоточим върху идеята за създаване на нова система, която може и да се е доминирана задължително от евреи.

Главният план започва с преформирането на човешкия ум.

 

“Умовете на хората трябва да бъдат отклонени (от съзерцание и размисъл) към индустрията и търговията: тогава те няма да имат време да мислят. Човешкото им време ще бъде изсмукано и изядано от преследването на печалбата. А усилията им ще бъдат напразни, защото ние ще поставим промишлеността на спекулативна база: измъкнатото от областта на индустрията ще изтича през пръстите на работници и индустриалци и ще преминава в ръцете на финансистите.

Напрегнатата борба за оцеляване и превъзходство, придружена с кризи и шокови удари ще създаде студени и безсърдечни общества, характеризирани със силно отвращение към религията. Единственият им водач в живота ще бъде печалбата, тоест Мамон* който те ще издигнат в  истински култ”.

 

Прозрението в бъдещето на анонимния автор е  забележително: в дните на публикацията на Протоколите Човекът беше все още мярката на нещата. Трябваше да минат цели осемдесет години, преди Милтън Фридман и чикагския мозъчен тръст да обявят, че Пазарът и Печалбата са единствената водеща светлина.

Инструментът за поробване на умовете да медиите, пише анонимният автор. “Съществува една мощна сила, която предизвиква движението на мисълта у хората и тя е медиите.  Триумфът на свободата на словото се осъществява именно там. Чрез пресата ние овладяхме силата да влияем върху умовете на хората, оставайки незабелязани за тях. Ние ще изтрием от паметта на човечеството исторически факти, които не желаем да се знаят, и ще оставим само онези, които искаме да останат.”

Ще минат години от публикацията на Протоколите, преди на повърхността да се издигне онази малка група хора, която контролираща години наред задкулисно обществения диалог. Свободната дискусия е забранена  от медиите, собственост на медийните барони Берлускони и Блак, Максуел и Сулцбергер, Гусински и Цукирман, а близостта между тях е впечатляваща. Свободната дискусия оцелява само там, където все още съществуват медии, независими от медийните барони. Преди сто години силата на медиите беше много по-слаба от сегашната й мощ и е поразяващо, че анонимният автор е разпознал потенциала й.

Векове преди въздигането на Световната банка и Международния валутен фонд, Протоколите забелязват, че чуждестранните заеми са най-добрият инструмент за ограбване на богатствата на страните. “Когато заемите са вътрешни, парите остават в държавата, но когато са външни, всички народи плащат полученото от гражданите си на олигархията. “ И наистина, колкото по-големи заеми получават бедните страни, толкова по-бедни стават.

Концентрацията на капитала в ръцете на финансистите, концентрацията на медиите в няколко собственика, извънсъдебното избиване на съпротивляващи се лидери, борсата и производните й изсмукват богатствата и то натрупват в ръцете на висшите жреци на Мамон, а печалбата (или “силите на Пазара”) са единствената мярка за успешна стратегия. Да, интересът към Протоколите не изчезва, защото описания план за създаване на олигархично (не непременно еврейско) управление се извършва в реално време и се нарича Нов световен ред.

Понякога Протоколите се описват като крайно дясно антиутопично писание. Те обаче обхващат както дясното, така и лявото крило на обществения диалог. Един десен автор ще похвали засилването на Закона и Реда, но следващото по-долу пророчество  на анонимния автор би могло спокойно да се напише днес от  ляв последовател на учението за свободната воля – например, от Ноам Чомски – свидетел на настоящото преминаване към Новия световен ред: “Надпреварата във въоръженията и увеличаването на полицейската мощ ще предизвика поява на общество, в което ще има само пролетарска маса, няколко милионера, полиция и войници.”

“Свободата може да е безвредна и да има своето място в държавната икономика, без да засегне благосъстоянието на хората, ако се базира на вярата в Бога, на братството между хората. Поради тази причина от капитално значение за нае е да подкопаем всеки вид вяра, да откъснем от човешкия ум самия принцип на Господ и Светия Дух и да поставим на тяхно място  аритметични сметки и материални нужди.”

Анонимният автор свързва в едно вярата и идеята за братство между хората. Подкопаването на вярата разрушава идеята за братството. Свобода вместо желаното и красиво състояние на ума: откъсната от Вярата, свободата се превръща в разрушителна сила. Вместо Вяра Врагът предлага гонитба за сладостите на Мамон.

Когато днес (16.ІІ. 2002 г.) четем в Интърнашънъл Хералд Трибюн споровете относно гей свещеници и монахини, не можем да не отбележим следните редове от Протоколите: “Ние взехме перки да злепоставим християнското свещеническо тяло и да разрушим мисията им, която все още заплашваше плановете ни. Ден след ден влиянието им върху хората пада все повече и повече. Пълната разруха на християнството е близо.”

Свидетели сме на внедряването на този план в действие: религията вече не се взема предвид, неолиберализмът или боготворенето на Мамон заема нейното място, социалистическите държава – този смел опит да запази братството между хората небазирано върху религията – рухнаха, оставяйки зад себе се праха на идеологическия вакуум. Тези факти принудиха някои критици на Протоколите да възкликнат: “Истинският плановик зад основния замисъл е нашият стар враг, Господарят на света, чиято крайна цел е елиминиране на Божието присъствие и унищожението на Човека.”  Така е, но Господарят на света не може да действа директно. Той се нуждае от свободни агенти, които да изберат да приемат плана му. Тези главни агенти  и възможни съюзници, според памфлета, са финансовите капиталисти и Господарите на обществения диалог, “Ума”.

Те издигат до високи постове “политици, които, в случай на неподчинение на нашите инструкции, ще бъдат съдени като престъпници или просто ще изчезнат. Ние ще организираме избори в полза на кандидати с тъмни, неизвестни петна в биографиите им. Те ще ни бъдат доверени агенти пред страх от разобличение.” За нас, съвременници на аферите Уотъргейт и Левински, това звучи много познато.

Преминаването от Етап Първи (либерализъм и свобода) към Етап Втори (тирания) става сега. Ако през 1968 година “Ню Йорк Таймс” издигна в култ Фрийдъм Райдърс (Freedom Riders), то през 2002 същият вестник подкрепи Пейтриът Акт (Patriot Act). Известен адвокат от САЩ, Алън Дершовиц (Alan Dershovitz) от Харвард, се завъртя на 180 градуса и от защитник на човешките права стана защитник на  правото на измъчване. Това завъртане на 180 градуса беше предсказано от Протоколите: то е посочено като една от целите на борбата срещу старите елити.

“Аристокрацията се наслаждаваше на плодовете от труда на работниците и беше заинтересована последните да бъдат нахранени добре, да бъдат здрави и силни. Народите унищожиха аристокрацията и попаднаха в клещите на жестоки, алчни негодници и мошеници.”

Казано не толкова емоционално, новата буржоазия отстрани старите елити с подкрепата на народите, успешно подмамени с обещания за свобода и премахване на привилегиите на аристокрацията. След победата тя присвои привилегиите за себе си и се оказа че тя е толкова лоша (или дори по-лоша!) от феодалните господари. Маркс споменава това оплакване на аристокрацията в една от многобройните си добавки към Комунистическия манифест; там той го разглеждаше като несериозно, макар и частично оправдано. Но той не доживя до последните дни на Съветския съюз, за да стане свидетел на подобен процес в съветското общество. Надигащата се нова буржоазия установи контрол над обществения диалог, убеди хората да се борят с привилегиите на номенклатурата в името на равенството и свободата, а след победата тя си присвои тези привилегии, добавяйки нови към тях, и отхвърли “равенството” и “свободата” с презрение.

Протоколите предсказаха надигането на новата буржоазия, глобализаторските почитатели на Мамона, които са генетично врагове на старите елити, на духа, на религията, на обикновените хора. В продължение на много време те бяха двигател на левите, демократични движения – докато целта беше постигната – след което те се завъртяха на 180 градуса към олигарията.

Завъртането на 180 градуса беше определено количествено от действащите закони за наследяване и поземлените данъци в Англия. Докато финансовата буржоазия и Господарите на обществения диалог се бореха срещу старите управляващи класи,  високите данъци подкопаваха икономическата база на властта им. След победата данъците бяха веднага намалени, което осигури стабилизирането на новите управляващи класи. Възможно е Старият ред  да е имал някои предимства. Почти сигурно е, че преходът от Стария към Новия ред можеше да бъде различен, ако хората бяха разбрали намеренията на врага. Но историята не може да бъде върната назад и е излишно да мечтаем за добрите аристократични господари или за благонамерените партийни водачи.

Ето защо Протоколите (изчистени от отправки към евреите и конспирациите) са полезни: те представляват подробно описание на Новия световен ред и помагат на опонентите му да оформят стратегии срещу плановете на врага. Отправките към евреите обаче представляват голяма и важна част от текста и не могат да бъдат игнорирани.

 

Евреите и Протоколите

 

Протоколите идентифицират движещата сила на Новия световен ред с мощна група от крайно шовинистични, манипулативни, обзети от стремеж към господство еврейски лидери. Според Протоколите тези лидери презират обикновените членове на обществото; те експлоатират в техен интерес и целенасочено подкрепят антисемитизма, чрез който те успешно държат в подчинение “по-малките братя”, невинните обикновени хора от еврейски произход, принуждавайки ги да се подчиняват на деспотичното им управление. Въпросните лидери са описани като хора, преливащи от патологична омраза към гоите*, посветили себе на разрушаването на културите и традициите на другите народи, ревниво пазейки своята. Целта им е създаване на световно правителство и управляване на униформено еднакъв и глобализиран свят.

Целите и намеренията им са изразени по крайно противен и отблъскващ начин. Солженицин заключава, че нито един нормален човек не би представил любимите си идеи по такъв принизяващ и провалящ автора начин. “Ние извличаме злато от кръвта и сълзите им”, “нашата сила е опира на глада на наемния работник”, “революционерите са нашите човешки инструменти”, “бруталните умове на гоите” и прочие, са, според мен, думи, приписани на евреите от враговете им. Един евреин би изразил подобни идеи по косвен начин.

Това, разбира се, не е неопровержим аргумент. Някои хора говорят със заобикалки, други предпочитат да директния начин на изразяване. Арменец от столицата на азербайджанците, Баку, сподели следното с мен в далечната вече 1988 година: “Те са добитъка ни – без нашия арменски ум страната им ще се срути като картонена кула само за дни, те са само табун глупави магарета.” (Няколко месеца по-късно избухване на насилие в Азербайджан прогонва умните арменци от страната и оттогава азербайджанците се справят добре с управлението на страната си.) Дейвид Бен Гурион, първият лидер на еврейската държава, изкова еднаква по наглост фраза: “Какво значение имат приказките на гоите, кой им обръща внимание? Значение има само онова, което вършат евреите!” Това изречение е почти директен цитат от Протоколите.

Протоколите приписват на висшите еврейски свещеници фразата: “Всяка еврейска жертва струва в Божиите очи хиляда гои!” Това изречение, връх на наглостта, не е празно антисемитско попадение. Двама министри от правителството на Шарон, Юри Ландау и Ивет Либерман, го изпълват със съдържание, настоявайки да се убиват по хиляда палестинци за всяка еврейска жертва. По време на демонстрация в подкрепа на изграждането на еврейския храм (18.11.2002 г.), еврейски екстремист призова всеки евреин да убие по хиляда палестински гои. Очевидно някои идеи на Протоколите не са чужди на съвременните евреи.

Израелският учен Израел Шахак и еврейски писател от Съединените щати, Нортън Мезвински, представят в общия си труд със заглавие “Еврейският фундаментализъм в Израел” (6) множество изказвания на израелски равини, които пасват напълно на духа на Протоколите. “ Разликата между еврейската душа и душите на гоите е по-огромна и по дълбока от разликата между човешка душа и душите на добитъка.” Шахак и Мезвински доказаха, че яростта на еврейските шовинисти не прави каквото и да било разграничение между палестинци, араби и гоите изобщо. С други думи, каквото и да се случи на палестинците, може да се случи и на всяко друго нееврейско общество, попаднало на пътя на евреите.

 

Наистина, ако Протоколите действително нямаха никакво връзка с трагизма на настоящето, то те със сигурност нямаше да се радват на такава широка популярност в наши дни. Евреите днес са достатъчно силни, за да мечтаят за господство, и някои го правят. Очевидно е, че някои идеи на евреите са отразени в текста на Протоколите.Други мисли се приписват на евреите по силата на “qui bono”.

Най-невъзприемливото обяснение на Протоколите е, че те са израз на самонадеяността на крайно древна конспирация на евреите, целяща покоряването на света. Радикалната филосемитска мисъл отрича способността на евреите за колективна работа. Тя ги представя като отделни индивиди, свързани в едно само чрез религиозните ритуали. Този възглед не се приема от евреите и влиза в противоречие със законите на логиката.

Солженицин не вярва в съществуването на висшите свещеници на Цион, въпреки че “сплотеността и координацията на активната работа на евреите в интерес на напредъка им предизвиква много писатели (започвайки от Цицерон) да си въобразяват наличие на единен команден център, направляващ атаките им”. Без такъв световен център, без наличие на конспирация, евреите се разбират добре и са способни да координират действията си.

Евреите са съвършено способни да координират действията си, но се съмнявам дали човешки същества, били те евреи или англичани, руснаци или китайци ся способни да формират планове, изпълнението на които да обхваща векове и континенти. Никой не можа да докаже наличието на подобен план. Обикновено “антисемитите” (хора, които се съмняват или отричат благоразположеността на евреите към нееврейското общество) оспорват автентичността им като стори и Хенри Форд, който заяви (7) навремето: “Единственото изявление, което искам да направя, е, че те пасват с процесите в света сега.” И това е така, възкликва Виктор Марсдън, английският преводач на Протоколите.

И все пак, това не е доказателство за наличието на еврейски заговор срещу народите в света.  Можем да постигнем същите резултати, ако отхвърлим изцяло конспиративната линия чрез прилагане на концепцията за личния интерес към еврейското общество, както беше уместно представено от Шахак-Мезвински. Наемаме се да докажем, че тревожната концепция на Скритата ръка или на Висшите свещеници на Цион е преувеличен и ненужен.

Традиционното еврейско общество има структурата на “преобърната пирамида”, според думите на ционистките теоретици: тя обхваща много богати и учени хора, или такива свързани с властта или управлението – и много малко работници. Това изглежда странно, докато човек схване, че ционистите изкуствено разглеждат евреите така, сякаш те се намират във вечен развод с обществото, в което живеят. Еврейската “обърната пирамида” не би могла да съществува без фактическата обратно обърнатата пирамида на долните класи на нееврейското общество. Евреите се конкурират с елитите на нееврейското общество за правото да експлоатира нееврейския работник и селянин. Начинът на действие (modus operandi) на двата конкурента се различават фрапиращо. Докато неевреийските елити споделят някои ценности с долните класи и обикновено осигуряват някакво движение нагоре по отношение на експлоатираните класи, еврейското общество демонстрира свои собствени структури и ценности.

Икономически еврейската общност застава зад капиталистическата или пол у-капиталистическата експлоатация на местните хора, а идеологически декларира вярност към лидерите си, отхвърляне на обикновените човешки отношения с местните хора, демонстрира краен етноцентризъм, расово и религиозно превъзходство по отношение на другите. Тя е периферна, маргинална общност, която не създава женитбени или приятелски връзки с хората извън нея. Като периферна общност, тя е се счита свободна от задължението да се съобразява с местното мнозинство, характерно за местните елити.

Пример:

Еврейската общност от 17 век в Украйна е била колективен събирач на данъци и наеми. Тя е измъквала ШЕСТ пъти повече данъци и наеми на човек от местния феодал, пише известния еврейски украински историк Саул Боровой в книгата си, публикувана напоследък в Йерусалим. Еврейската общност в Магреб (Maghreb) е подкрепяла колониалната власт, заставайки срещу нееврейски съседи и т.н. Традициите им са забранявали установяване на нормални отношения с тях.

Нека да приемем, че такава общност действа по този начин в защита на егоистичните си интереси. Да забравим за конспирациите, за висшите свещеници на Цион, учени или не чак толкова учени. Единствената цел на общността е да съдейства за благосъстоянието си. За една периферна група това означава максимално разширяване на социалната пропаст между нейните членове и местното население, свеждайки до минимум евентуалната враждебна реакция.

В защита на собствените си интереси еврейската общност обикновено   естествено застава зад всеки ход срещу местните елити, независимо дали той е лансиран от краля (такова беше поведението на евреите преди Френската революция) или е предизвикан от разбунтувалите се долните класи. Това не се прави поради любовта на евреите към демокрация или защото природата им е бунтовна по същество, а с една-единствена цел: подобряване на собствените им позициите. Съвършеното постижение за тях е избиване до крак или прогонване на местните елити: тогава членовете на еврейската общност ще могат да си присвоят техните позиции. Така стана в Съветска Русия и Съветска Унгария след Първата световна война. Избиване и заточаване на местните елити усили позициите по отношение на властта и влиянието на конкуриращите се с тях евреи.

Личният интерес обяснява еврейското нахлуване в сеещия страх Чека, съветската агенция да държавна сигурност. До 1937 год. евреите окупираха висшия еталон на предшественика на КГБ и милиони руснаци загубиха живота или свободата си. Обективната оценка сочи, че еврейските палачи всъщност са освобождавали работни места и къщи за съплеменници си. След екзекутирането и прогонването на руските елити, евреите вече бяха готови да прегърнат идеята за равенство, тъй като един син на равин лесно ще се справи с конкурент-син на руски работник или селянин, но ще му бъде трудно да направи същото със син на руски благородник.

По подобен начин постъпиха и евреите в Израел: след конфискацията на 90 % от земите на палестинците и след прогонването на 90 % от тях, през 1966 год. те благосклонно дадоха ограничени права на  останалите от тях. Заселниците обещават да разширят тези права и до останалата част от палестинците, но след като прогонят по-голямата част от тях. В светлината на мощната еврейска подкрепа на Израел, няма причина да приеме, че начинът на действие на евреите в Палестина е по същество различен от намеренията на евреите в другите страна на света.

Солженицин пише: “Екзекутираните по време на революцията офицери бяха руснаци, благородниците, свещениците, монасите, депутатите бяха руснаци. През 1920 год. дореволюционните инженери и учени бяха заточени или избити. Те бяха руснаци, а местата им беше заети от евреи. Руснаците, работещи в най-добрият руски психиатричен институт в Москва, бяха арестувани или заточени, а местата им бяха веднага попълнени с евреи. Еврейски доктори на високи позиции блокираха напредъка на руските студенти по медицина. Най-добрите интелектуални и художествени елити на руския народ бяха избити, докато евреите процъфтяваха в тези (смъртоносни за руснаците) години.”

Новият еврейски елит също не се идентифицира напълно с руснаците, а провеждаше независима политика. Тя имаше съдбоносно въздействие през 1991 год., когато над 50 % от евреите (срещу 13 % от руснаците) подкрепиха про-западния курс на президента Елцин. През 1995 год. 81 % от евреите  гласуваха за про-западните партии и само 3% за комунистите (срещу 46 % от руснаците), според еврейския социолог д-р Ривкина в книгата й “Евреите в след съветска Русия” (1996).

В непрекъснато разширяващата се Америка на евреите не се налагаше да убиват или отстраняват по друг начин местните елити; те се превърнаха в съществена част от него, която постави под контрол обществения диалог и си осигури значителна финансова власт. И тук те не се идентифицират напълно с американските гои: всяка години те принуждават Конгреса и правителството да изпращат пет милиарда долара на израелската им издънка, а сега се опитват да оставят Съединените щати да води тяхната война в Ирак. Те целенасочено дискриминират другите граждани на Съединените щати – в противен случай 670 % от водещите позиции в медиите нямаше да се заемат от евреи. (8)

Евреите във Франция също не се идентифицират с французите. “Идентификацията им с Израел  е изключително силна; тя засенчва връзките им със страната, в която живеят.” – пише Даниел Бен Симон в Хаарец. – “Тази двойна лоялност ми беше отлично разяснена от евреин-доктор от Ница. “Ако трябва да избирам между Израел и Франция, ще избера Израел без колебание” – отговори ми той, без да се замисли дори за миг.  Той беше израснал и отгледан във Франция; беше учил във френски медицински институт; родителите му са граждани на Франция; той говори френски с жена си и децата си. Но в дълбочината на сърцето си той чувства по-голяма близост с Израел.”

В Палестина евреите не изпитват ни най-малко състрадание към местните жители. Те пътуват по пътища, забранени за палестинците, учат в отделни училища, един евреин ползва десет пъти повече водни ресурси от един гои и има седем пъти по-висок доход. По този начин отделянето на евреите от “другите” се превръща в житейски факт за много евреи.

За са бъдат добре, евреите трябва да положат необходимите усилия да прикрият прекалено силно привличащите вниманието обществена позиция, богатство и власт като спазват някои основни изисквания. Нужно е да се обърне внимание на следното:

–         Приказките за холокоста помагат на евреите да преодолеят завистта.

–         В едно моно етническо общество евреите изпъкват като единственото чуждо тяло в съответната страна,  докато в едно мултиетническо общество те почти не се забелязват. Това обяснява защо евреите подкрепят нахлуването на имигранти от неевропейски страни в Европа: присъствието на тези имигранти ги прави по-слабо видими.

–         Желанието да не се излезе извън изискванията на възприетото за политически правилното е друг начин за блокиране на дискусиите на (опасно) нарасналото влияние на евреите.

–         Борбата срещу християнството и църквата има смисъл и значение само за едно нехристиянско общество: ако църквата е силна, християните  ще предпочитат техен собствен, християнски елит.

–         Глобализацията е естествено развитие за хора, пръснати по цялата глобус, ако не държат на местните обичаи и начин на живот.

–         Обедняването на местните хора е другата страна на нарастващото обогатяване на еврейската общност.

 

В резюме, голяма част от идеите (макар и не всички), приписвани на евреите от Протоколите, са наистина идеи, полезни или необходими за благополучието на еврейската общност, без да е нужно да са непременно подплатени с огромна омраза към неевреите и/или водачеството на митичните висши свещеници на Цион. Тази е причината, която обяснява дългия живот на Протоколите.

Парадоксалното е, че ако не съществуваше израелския апартейд, тези факти щяха да останат невидими за обществата-домакини на еврейски общности.

 

——

 

[1] “Ездач без кон”, “Протоколите на свещениците от Цион” и “Внесен фанатизъм “ от Qais S. Saleh, CounterPunch, 13 ноември 2002 год.

http://www.counterpunch.com/saleh1112.html

Повече по темата: http://abcnews.go.com/sections/world/DailyNews/egypt021121_TV.htmlA

[2] http://books.guardian.co.uk/review/story/0,12084,775668,00.html

“Отровните протоколи” от Умберто Еко

[3] CIDE HAMETE BENENGELI, с правописа на Сервантес

[4] Nom de plume of François Rabelais.

[5] Александър Солженицин: “Евреите в Съветския съюз и в бъдеща Русия” (на руски)

[6] Pluto Press, 1999

[7] в интервю, публикувано в “Ню Йорк Уърлд” на 17 февруари  1921 год.

[8] Данните са получени от Кевин Макдоналд от Калифорнийския университет.

 

 

Превод от англ. език

Превел: Благовеста Дончева

 

* Старинен ръкопис, написан върху изтрит по-стар текст на пергамент. – Бел. на пр.

* Древносирийски бог на парите. – Бел. пр.

* Евреите наричат “гои” всички останали, които не са евреи. – Бел. пр.

Featured Posts

If They Are Bombed - They Are Daesh

President Putin is a pirate, no less. In his declaration at the UN, he stole President Bush Jr’s copyrighted 2001 ...

Read More

Ryan Rodrick Beiler / Shutterstock.com

Autumn in Palestine

Autumn is beautiful in Palestine: overripe blue-green figs, unpicked pomegranates pecked by birds, heavy grapes turn red. Now is the ...

Read More

The Liberation of the Slaves

Donald Trump’s electoral victory unleashed pent-up tectonic energies on the unprecedented scale. The world has been changed, much more than ...

Read More

Evan El-Amin  /  Shutterstock.com

Les guerres de genre de H. Clinton

Est-ce que les hommes qui votent pour H. Clinton vont finir en enfer ? Je n'en suis pas sûr. Nous savons ...

Read More

A Syrian Breakthrough

The Russians and their Syrian allies have cut the main supply line of the rebels to the north of Aleppo, ...

Read More

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Israel Shamir © 2016 Frontier Theme