Големите частни финансови институции се сриват ежедневно върху раменете на данъкоплатците под акомпанимента на мантрата: “Нашата система е силна и стабилна… силна и стабилна…” Има си хас. А Великденският заек създаде Вселената. Освен това благосклонно ни съобщават (все пак!), че тази е най-тежката криза от Голямата депресия до днес – и в това вече няма как да не им повярваме.
Голямата депресия през ХХ век беше само фаза в продължителния процес на разпадане на системата, която съществува оттогава на базата на взети на заем време и пари. Природата и политиката сега я принуждават да върне част от колосалния си дълг без странични жертви – с изключение на едно парализирано общество, готово да поеме допълнително огромно натоварване: факт, поставящ в опасност цялото човечество. Според официалните приказки грешката е само във финансовата сфера, където се вихрели алчни търговци и купени висши правителствени чиновници, унищожаващи и последните останки от нужния контрол: те са виновни за всичко, тръгнало в погрешна посока. Изритаме ли ги, нещата ще се възстановят така, както са били преди появата и налагането на фундаментализма на т.н. “свободен пазар” – и всичко ще бъде прекрасно. Правилно. Точно както нещата са били, преди Великденският заек да създаде Вселената.
Хора, проблемът ни не е в част от икономиката, поела в погрешна посока, а в цяла една система, намираща се отдавна в процес на разпад.
Едно е сигурно: той няма да се разреши със следващите избори, които могат да предложат на малка част от нас едно не чак толкова страховито бъдеще на вид, но ще увеличат опасността за мнозинството. Новите бандити в правителствената администрация ще се опитат да осъществят някои козметични поправки на върха на една структура с отдавна загниваща основа. Колкото по-дълго подкрепяме разни корпоративни гангстери, разликата между които е само в групата милионери с тлъсти банкови сметки зад тях, толкова повече се скъсява времето ни за спасение.
Новата религия за “свободния пазар” на капитализма осигури богатство, удобства и изобилие за много в световен мащаб, но по време на този процес лиши от живот почти същия брой хора, обедни много повече и разруши природната и социална среда, от които зависеше оцеляването на Човечеството.
Дали ще наречем настоящият етап време на бавен растеж – според официалната икономическа теория – или време на хаотичен срив – което е трагична реалност за всички обездомени, лишени от работа и живот от тази практика, всички са съгласни, че това е криза. Е, и какво? “Минаваме циклично през такива кризи – твърдят авторитетно висшите жреци на капиталистическата религия – и винаги оцеляваме със следващо икономическо процъфтяване!” От последния бюлетин на тези фундаменталисти става ясно, че периодите на процъфтяване стават все по-кратки и ощастливяват все по-малък брой хора, докато кризите стават все по-продължителни и отпращат все повече хора в гробището на икономическия колапс – а това заплашва да повлече към бездънната черната дупка цялото общество!
Пропастта между богатото малцинство и останалото човечество е по-голяма от когато и да било в т.н. модерни времена и съпротивата срещу варварското неравноправие на системата нараства. Тя не е винаги обединена и често не е наясно срещу какво точно е насочена извън болезненото чувство за несправедливост, но тъй като точнонесправедливостта е същността на системата, струва си да се започне оттам.
Страдащото мнозинство вижда ясно, че докато, от една страна, царува хроничен и фактически глад и масирана нищета, от друга малцинства, живеещи в безсрамно изобилие, са на скъпи диети, докато тъпчат домашните си любимци до пръсване. Милиони хора на наемния труд нямат нужда от университетски степени по икономика, за да разберат въпиещата НЕСПРАВЕДЛИВОСТ на системата: едни непрекъснато богатеят, без да вършат нищо – други водят тежка борба за оцеляване – и обедняват. Появи се нова, образована средна класа, чийто морал не е празна дума, а се калява ежедневно в борба със сериозни предизвикателства – истински войнстващ морал на мястото на рутинното седмично влачене в църква, синагога или джамия. Тази нова класа пробва радикални форми на социална организация, по принцип не винаги в политическите партии, нужни за осъществяване на политическа промяна след продължителен период от време. Глобално дейността им не се изразява в събиране на средства за храна на бедни и безработни. Същността на дейността им е предоставяне на информация на хората за истинското положение на нещата и помощ за създаване на организации по места, които да настояват за връщане на земите им – за възстановяване на правата – на работните места – за слагане край на мизерията веднъж завинаги.
Защитниците на системата и техните работодатели естествено навсякъде се изправят като стена срещу тази опасна дейност – било то в САЩ, Боливия, Венецуела, Близкия изток или където и да било другаде. За съжаление, пак те ще управляват света след изборите през ноември.
Докато нашата извратена т.н. демокрация с подплатените с много милиони долари предизборни кампании промива мозъците ни, важни проблеми се загърбват и ударението пада върху отношението към расите, сексуалните навици и религиозните вярвания на кандидатите, изплюти от главния президентски конвейер. Идиотизмът на тези кампании е сравним само с празноглавието на кандидатите – една празнота, която може да превърне случайно изразена мисъл на средно ниво в брилянтен и проникновен аргумент. Но независимо от повърхностните политически различия, всички те искат повече война, повишаване на разходите за въоръжаване, боготворене на митичния Пазар и дълбока преданост към ционистката държава Израел, която стои зад кървавите ни войни в Близкия изток и ужасяващите възмездия, които тези войни подготвят.
Няма значение екипът на коя партия ще спечели – веднага след изборната победа той ще се опита да заздрави имперския анахронизъм, заемайки още повече милиарди долари от чуждите банки, които ще изплаща с електронни пари, а на данъкоплатеца ще връчва истинските сметки. Новите заеми ще платят старите такива, направени със суми, взети на заем, за да се изплатят още по-стари задължения – и така чак докато тази схема, разигравана от години в масов мащаб, най-сетне не достигне критичната си точка. А това може да стане много по-скоро, отколкото ние си мислим…
Митът за частно контролирания “свободен пазар” се поддържа само от реалността на обществено финансираните “избавления от финансови затруднения” на богатството и капитала. Или ще поискаме демократичен контрол на всяка обществено финансирана операция на пазарите им, или нещата ще останат същите: те ще продължат да печелят за сметка на нашите загуби. Тази система е морално и финансово банкрутирала, а ние я поддържаме, рискувайки бъдещето си. Някои ще възкресят Ню Диъл (Нова спогодба), която спаси капитализма след Голямата депресия, но ако размесим и раздадем същите карти*, само ще забавим неминуемото.
Имаме нужда от напълно ново тесте карти, за да спасим Човечеството от система, която ни води към пълно унищожение.
New Deal – Ню Диъл е названието, дадено от президента на САЩ Франклин Рузвелт на поредица от програми, въведени по негово предложение между 1933 и 1938 гг. Целта на тези програми е осигуряване на работни места или помощи за безработните, реформиране на бизнеса и финансовите практики, както и възстановяване на икономиката по време на Голямата депресия (извадка от Уикипедия)
http://www.israelshamir.net/Contributors/scott.htm
Превод: Благовеста Дончева
- Х.2008 г.
* Игра на думи: deal – 1/ сделка, споразумение, спогодба; 2/ раздаване на карти. – Бел. пр.